Веса Козарева

Веса Козарева е предана последователка на Учителя. По професия учителка, тя прилага идеите на братството с децата и има много хубави резултати. Често пъти Учителя я праща в някои села и градове да разнася беседи и изнася сказки за новия живот. Тя изпълнява точно дадените задачи от Учителя и след свършване на работата му разказва подробно за направеното. След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот. Учителя отива при нея на гости, а тя има само половин хляб и се чуди как да го нагости. Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той й дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя. По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева. Решава да си изпере дрехите. В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на Темелко. Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват. Той казва: „Тази коза — и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто. Учителя забелязва тази сцена, веднага отива при нея и й казва: „Не се тревожи и измъчвай. Тук са се събрали много и различни хора, които мятат само опашките си и се цапат. Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г. над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите. Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й. С мъчнотии и премеждия тя живее до 6 август 1968 г., когато си заминава от този свят. Остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.